ОЛЮЛЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЛЮЛЯ̀ВАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от олюлявам¹ и от олюлявам се. На това място реката беше плитка, разлята. Жената привдигна надплетената си фуста и с олюляване тръгна от камък на камък. М. Грубешлиева, ПП, 70. Отдавна ли бе, когато вървяхме един до друг с олюляване, като пияници, по пътя на смъртта? Л. Стоянов, Х, 36. Аз добре познавах разни видове страх: висене на тънка желязна греда над бездна, когато и най-малкото олюляване означава край. Бл. Димитрова, ПКС, 186.

ОЛЮЛЯ̀ВАНЕ² ср. Остар. Отгл. същ. от олюлявам² и от олюлявам се; успокояване.