ОЛЮПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОЛЮ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; олю̀пя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Обелвам, олющвам (във 2 знач.). Съсича клончето само с един замах, олюпва му корицата, плюнчи го и тогава чак присажда "благородната пъпка". Н. Хайтов, ЩГ, 251. Реката беше пълнодводна и ако наистина минава под скалите,.., пътуването ще продължи с лодки. Затова сега едни олюпваха дебели кори от боабаби,.. Трябваше да се построят навреме пет пироги. Гр. Угаров, ПСЗ, 435.
2. Диал. Наронвам; олющвам1. — Отивам за просо. Ти ѝ [на гугутката] олюпи слънчоглед. Цв. Чалъков, ЗИК, 13. олюпвам се, олюпя се страд.
ОЛЮ̀ПВАМ СЕ несв.; олю̀пя се св., непрех. Диал. Обелвам се, олющвам се. Коливата тука не биват само от просто сварена пшеница, но като отребат перво пшеницата, натопуват я във вода и като се намокри, чукат я в чутура да ѝ се олюпи кожата.. и после я варат. Н. Рилски, ОМР, 58.