ОЛЮЩВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОЛЮ̀ЩВАНЕ1, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от олющвам1 и от олющвам се. Не се отстраняват причините, които са предизвикали разрушаването и олющването на стените. ВН, 1959, бр. 2521, 2. Повече от две години работиха рационализаторите.. върху новия тип машина за олющване на оризовата арпа. ВН, 1958, бр. 2126, 1. Цинковото белило има склонност към олющване. Н. Преславски и др., НПБ, 68.