ОМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОМ, о̀мът, о̀ма, мн. о̀мове, след числ. о̀ма. Физ. Единица за измерване на електрическо съпротивление. Съпротивление 1 ом притежава проводник, през който протича ток със сила 1 ампер, когато на краищата му е приложено напрежение 1 волт. Физ. Х кл, 1965, 136. Нека означим с i дължината на проводника, изразена в метри, с S — напречното му сечение в мм2 и с R — съпротивлението в омове. Физ. VIII кл, 1965, 47. Подробностите за бъдещето са такива, каквито ясновидците не са и чували: омове, херци и ампери. ОФ, 1961, бр. 5137, 1.
◊ Абсолютен ом. Физ. Международна единица за електрическо съпротивление, равна на съпротивлението между две точки на хомогенен електрически проводник с постоянна температура и съответстваща на 0,99950 международни ома. Акустичен ом. Остар. Физ. Единица за измерване на акустично съпротивление. Електрически ом. Остар. Физ. Абсолютен ом. Международен ом. Физ. Международна единица за електрическо съпротивление, равна на съпротивлението на живачна нишка с дължина 106,3 см и напречно сечение 1мм2 при 00 С. На международния конгрес в Лондон през 1908 година е приета единица за измерване на съпротивлението, наречена международен ом. Физ. VIII кл, 1965, 46.
— От нем. собств.