ОМАГЬОСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМАГЬО̀СВАМ, ‑аш, несв.; омагьо̀сам, ‑аш, св., прех. 1. Въздействам чрез магия, вълшебна сила върху някого или нещо, за да променя същността, вида, естественото му състояние. Царят си прехапал устните — видял, че момчето ще изоре нивата. Веднага изпратил една магьосница да омагьоса момчето. А. Каралийчев, МО, 8. Страхували се [овчарите] да замръкнат край езерото, защото нощем тук се появявали самодиви и омагьосвали всичко. П. Йорданов, СЕ, 56. Тя била тъй хубава, че от ревност боговете я омагьосали и косите ѝ се превърнали в змии, а погледът ѝ вкаменял. Г. Готев, ПШ, 96. Слънчици Радка думаше: — /../ Майка ти магьосницата / омагьоса вода и гора / и на водата вирето. Нар. пес., СбВСт, 2.

2. Прен. Завладявам, покорявам някого с изключителните си качества, красота, умения; омайвам, очаровам, пленявам, запленявам. Мене ме омагьосваше образът и примерът на Христо Ботев. Г. Джагаров, КЖ, 54. Като завърти очите си, сякаш че на чекрък завърти всичките ергене.. А тоя, такъв личен и какъв хубавец — него ли не ще да омагьоса? Т. Влайков, Съч. II, 11. — Сега разбирам защо приказват така жените за тебе. Трябва човек да те види какъв ставаш на колата.. Ти тука ги омагьосваш. Ст. Даскалов, ЕС, 9. Белите благодатни води на Дунава и плодородният льос на Мизия са ги [нашите деди] омагьосали и са ги накарали да живеят в мир. С. Северняк, ОНК, 28.

3. Прен. Оказвам извънредно силно въздействие върху някого, като правя той да постъпва според моите убеждения или желания, да вижда, да схваща нещата като мен; омайвам, замайвам. Питаш ме как съм успял да убедя търговеца да продаде овеса.. Обърках го, омагьосах го, пратих му една фалшива телеграма, че уж цените падат. Й. Йовков, ОЧ, 60. омагьосвам се, омагьосам се страд. Те дойдоха в йедин голям град, дето изпървом сички ся омагьосаха от Грозданка. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 271.