ОМА̀ЕН

ОМА̀ЕН, ‑а̀йна, ‑а̀йно, мн. ‑а̀йни, прил. 1. Който омайва, очарова, пленява с красотата си или други свои качества; пленителен, прекрасен, прелестен, очарователен, чаровен, обаятелен. Хубостите на речните падове и на горските глушини и потоци даряват омайни гледки, от които мъчно се откъсват очите. Ст. Станчев, ПЯС, 18. Нейната омайна усмивка грее като слънце, защото е озарена със светлината на безкрайната ѝ обич към Ива и към нейното малко дете. БР, 1931, кн. 6, 182. Тихият вечерник.., притаил дъх, ослушал се е и той в омайната песен на кавала. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 2. Тук царуваше вечна пролет и въздухът бе напоен с омайния мирис на теменуги и рози. Св. Минков, РТК, 182. Родна реч, омайна, сладка, / що звучи навред край мен; / реч на мама и на татка, / що говорим всеки ден. Ран Босилек, Р, 23.

2. Диал. В съчет. с билка (биле), трева. Който има магическо действие. — Как няма да погине — оня проклетник Дойчин я отрови! — С какво я отрови? — Ами с какво — с омайно биле! К. Петканов, ОБ, 9. — Вуте, Вуте, не ще те огрее, / истина съм самодивско пиле. /- Че те ловим със омайно биле. Елин Пелин, Съч. V, 121. — Билките са разни, дъще: има за лек, има и за омайване.. — Донеси ми .. от омайните! Н. Каралиева, ЗБ, 23-24. Двама старци запалиха във вилата огън, гориха сяра и омайна трева.. Когато отвориха, намериха усойницата умряла. Л. Михайлова, Ж, 29.

Списък на думите по буква