ОМАЙВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМА̀ЙВАМ, ‑аш, несв.; ома̀я, ‑а̀еш, мин. св. ома̀ях, св., прех. 1. Правя някой да изпадне във възторг, възхищение пред моята красота, очарование или някакви други положителни качества; обайвам, очаровам, пленявам, запленявам, омагьосвам. Девойката омайваше, пленяваше, неотразимо възхитителна в разцвета на моминска красота и сияние на младостта. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 166. Грудка тихо се засмя със своя звънлив смях, който омайваше, и хитро гледаше Свидена през дългите си спуснати ресници. Ил. Волен, БХ, 144. Очите му [на елена] вакли, златистожълти, като букови шумки в късна есен: погледнеше ли сърните — омайваше ги: навеждаха глави и тръгваха след него. О. Василев, ДГ, 41. Още на другия ден след пристигането си във Виена Зографа отиде в Картинната галерия. Проседя с часове пред картините, които го омайваха. В. Геновска, СГ, 44. Ние си спомнихме Тревненския балкан с гъстите гори, недостъпните върхове над Калофер, където ни бяха омаяли връх Левски, Русалка. Й. Радичков и др., ГСП, 104. Раковски омайва Друмев и другите млади и стари българи със своя пламенен патриотизъм и със страстните си увлечения в дирене истината за българското минало. Г. Константинов, ПР, 24. // Ставам причина някой да се унесе, да изпадне в захлас, самозабрава; опиянявам, зашеметявам. Овчарското предание уверява, че гласът на кавала много пъти омайвал приближающите са разбойници, които наместо да нападат, спирали са да слушат неговия меден глас. З. Стоянов, ЗБВ I, 121-122. Букналите свещи ли го ослепиха, тамяненият дим ли го омая или пък светците от иконите оживяха, та стана той посред църквата и се завъртя. Ст. Даскалов, МЧ, 93. Тук ни поднесоха едно деветгодишно златно вино... От три метра те омайва аромата му. А. Констан‑

тинов, Съч. I, 223. Брат ми почна да чете... Книжката ме омая и аз се забравих. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 416. ^● В съчет. с глава. Когато стигнал до самия изход на пещерата,.. до ушите му стигнали звукове на цигулки и гайди, които мигам омаяли главата му. А. Каралийчев, ТР, 130.

2. Оказвам извънредно силно въздействие върху някого, като правя той да постъпва според моите убеждения или желания, да вижда, да схваща нещата като мен; омагьосвам, замайвам, обайвам. Този път враждебността ми не бе насочена към Антон, а към другите.., които бяха успели дотолкова да омаят моите сродници, че те не приличаха на себе си. Л. Станев, ПХ, 113. Тъй да лови на въдицата си многоверующите селяни и тъй да омайва дълготърпеливия занаятчия не може никоя господарска партия. Г. Георгиев, Избр. пр, 85. Ако и да усеща той, те тии [греховете] трябва да вземат край, нъ тая власт [на беззаконията] го омайва тъй, чтото от ден на ден да ги препуща. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 67.

3. Остар. Книж. Заблуждавам, обърквам някого; подлъгвам, залъгвам, замотавам. Няколко пъти го повръщаха ту назад, ту напред, види се, за да го омаят, за да не познае отде накъде го водят. Лат., 1885, кн. 9, 5. Тъй треба да отбягваме и целителите, които омайват болните с едно непрестанно хортувание и неприлични питания. С. Доброплодни, З (превод), 17.

4. Диал. Омагьосвам (в 1 знач.). Баба Демирджи Алиица.. прави магия да омайва младите булки да си оставят мъжете. Ц. Гинчев, ГК, 215. Мама ти магесницата, / майка ти омайницата / омая гора и ода [вода], / омая фтичка в гората / омая риба в одата [водата]. Нар. пес., СбНУ Х, 22. Рада носи бяла сая, / у саята дробно пиле, / дробно пиле омайниче, / да омая ергенчето. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 102. омайвам се, омая се страд.

ОМА̀ЙВАМ СЕ несв.; ома̀я се св., непрех. 1. Изпадам във възторг, възхищение, забрава пред красотата, очарованието, положителните качества на някого или нещо; захласвам се, прехласвам се, замайвам се. Тя [Хубавка] бързо отвори тези врата и омая ся от великолепието, което царуваше тамо. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 51. Ако слезвате по реката Рейн с вапор, вий ще са омаете от разпалените народни песни на младите селяни или пък на учениците. С. Бобчев, ПОС (превод), 165. Очите на зрителя се омайват, като виждат вълшебния и приказен венециански карнавал, във всичкия си блясък, злато и красота. К, 1927, бр. 112, 4. Спре ли взор човек на вашта красота, / омайва се завчас, забравя мъдростта. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 197. Омаях се от смълчаната красота на потъналата в пролетна зеленина долина.

2. Остар. Книж. Замайвам се (в 1 знач.), зашеметявам се (в 1 знач.). Този кани Пенча с мезелик, онзи с вино, другий с ракия и Пенчо сичко зема, дордето най-сетне очи му избъбнат от пиене.., главата му се омая. Ил. Блъсков, ПБ I, 27-28.