ОМА̀ЙВАНЕ

ОМА̀ЙВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от омайвам и от омайвам се. — Билките са разни, дъще: има за лек, има и за омайване.. Но сега нося от лечебните. Н. Каралиева, ЗБ, 23. Омайването от лютовицата премина, а сега друго омайване ме обзима, но то не приспива, а пали. Ив. Вазов, Р, 36.

Списък на думите по буква