ОМА̀ЙНИЦА

ОМА̀ЙНИЦА ж. 1. Жена, девойка, която омайва, очарова, пленява с външен вид, постъпки, думи и под.; вълшебница, чаровница, магьосница. Тя [девойката] бе наистина хубавичка 17-18 годишна омайница. Н. Попфилипов, РЛ, 8.// Нещо, което кара някого да изпадне в захлас, забрава, опиянение. Сполай ти, дядо Златиле, че ме остави да пия от тристагодишното вино на тая българска музика-омайница. Б. Геронтиев, Б, 65. Кой чука там? / — Тук любовта е нежна, / омайницата прежна. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 167.

2. Диал. Жена, която омагьосва, омайва (в 4 знач.); магьосница, вещица. Усойницата свита под трона, / куманска омайница люта, / зверкиня коварна с корона / на цар Калояна под скута. Ив. Вазов, Съч. ХХVIIII, 31. Майка ти седи в горен кат, / майка ти магесницата, / майка ти омайницата, / за тебе ризи съшива. Нар. пес., СбАД, 13.

Списък на думите по буква