ОМА̀ЙНИЧЕ

ОМА̀ЙНИЧЕ, мн. ‑та, ср. 1. Планинско цвете с перести листа и едри аленочервени или златножълти цветове, използвано в народната медицина, като някои видове (червено омайниче) имат магическа сила според народните вярвания; омайник2. Криста бродеше из поляната.. Наистина береше цветя.. — Това, червеничкото, е омайниче. Как хубаво са го измислили, нали? П. Вежинов, НБК, 104-105. Колко прелестни са цветовете на самодивското лале и омайничето. С. Драганов, ФБР, 3. — Билките са разни, дъще.. — Донеси ми от омайните! — Тях трябва ти да си ги откъснеш в късна доба срещу Еньовден: омайниче, вратига. Н. Каралиева, ЗБ, 24. Вида тайно приши във фустата на Гълъбина омайниче против уроки. Г. Алексиев, ДЦ, 106.

2. Разш. Нар.-поет. В съчет. с биле, трева. Омайно биле (билка, трева). Рада носи бяла сая, / у саята дробно биле, / дробно биле омайниче, / да омая ергенето. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 102. Дека набра тава биле, / тава биле омайниче, / омайниче, остайниче. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 95.

3. Само ед. Бот. Род многогодишни тревисти растения от семейство розоцветни, с перести листа и единични или събрани в съцветия цветове, от които в България растат осем вида, предимно в планините. Geum.

Червено омайниче.Бот. Растение с перести листа и едри аленочервени цветове, което расте по влажни места, край извори, потоци, торфища. Geum Coccineume.

Списък на думите по буква