ОМА̀ЙНО

ОМА̀ЙНО нареч. Поет. По омаен начин, с омая (в 3 знач.), очарование. Мъдрец стар с белоснежни коси ми разправяше омайно приказка за нея. Н. Райнов, БЛ, 223. Отечество любезно, как хубаво си ти! /../ Как твоите картини меняват се омайно! Ив. Вазов, Съч. II, 5. Сияй и пръска месецът омайно / лучи над сънни двори и къщя. К. Христов, БПр, 1896, кн. 7-8, 75.

Списък на думите по буква