ОМАЛА —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀МА̀ЛА ж. Диал. 1. Жега, зной; задух1, мараня, омарнина, омалия (Н. Геров, РБЯ).
2. Отмалялост, отпадналост. Главата тегне изнурена. / Омала — нито капка мощ. П. К. Яворов, Мис., 1894, кн. 10, 514.
◊ Омала ми падна (припадна). Диал. 1. Притесних се, саклетисах се. Омала ми панна [падна] да седя се вътре. БД I, 121. 2. Обхваща ме тъга, копнеж, обикн. по желан човек. Омала ми панна [падна], любе Златко, за тебе! БД I, 121. Стоян си майка думаше: / — Мале ле, стара мале ле, / що ми омала припадна, / на сърце, на бяло лице. Нар. пес., СбНУ IV, 53.