ОМАЛОВАЖА̀ВАМ

ОМАЛОВАЖА̀ВАМ, ‑аш, несв.; омаловажа̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Придавам по-малка важност, по-малко значение на някого или нещо от заслужената, реалната му стойност, така че да изглежда несъществен, незначителен; подценявам, принизявам. — Тази песен е стара, Ваша светлост! — помъчих се да омаловажа новината. В. Мутафчиева, СД, 344. — Ти не се сърди, бай Еньо. Не искам да те омаловажавам, но ти знаеш какво ми е на главата. Аз подозирам къде може да се укрива Бурханлара. П. Славински, ПЗ, 213. За да омаловажи поне що-годе тази обидна постъпка на жена си, той се обърна към своя роднина с една още по-задушевна приветливост. Т. Влайков, Съч. II, 169. "Изветрял е старецът" — помисли

Стамболов с желание да омаловажи и отхвърлил думите на Славейков като глупави и несъстоятелни. В. Геновска, СГ, 510. омаловажавам се, омаловажа се страд. Направени бяха хитри, користни опити да се подцени и изопачи делото на Йовков, да се омаловажи най-важното в литературното му наследство: майсторството,.., човечността му. Г. Константинов, ПР, 205.

Списък на думите по буква