ОМАЛОМОЩАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОМАЛОМОЩА̀ВАМ, ‑аш, несв.; омаломощя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, прич. мин. св. деят. омаломощя̀л, ‑а, ‑о, мн. омаломощѐли, св., прех. 1. Правя някой или нещо да изчерпи, загуби напълно физическите си сили, да стане немощен; изтощавам, обезсилвам. Водата го мъкнеше, омаломощаваше го в ледената си прегръдка, но той не бързаше. П. Вежинов, ЗЧР, 114. Хвана ме малария. Тя се съпровождаше от висока температура.. За кратко време ме омаломощи и отново ме прикова на легло. Сл. Трънски, Н, 708. [Лисицата] не съскаше и не мислеше да се съпротивлява. Капанът я беше омаломощил. Ем. Станев, ЯГ, 44. Когато капитанът се опита да извади меча си, можа да го изтегли само до половината, защото един удар с копие омаломощи дясната му ръка. М. Марчевски, ОТ, 259.
2. Ставам причина някой да изчерпи, загуби психическите си, нравствени сили и устойчивост; съкрушавам, разсипвам, съсипвам. Погледна своя син, сетне погледна и дечицата на покойната си сестра.. За миг само пристъп на тежка жал го омаломощи. Домъчня му за децата и за сестра му. Г. Караславов, Избр. съч. V, 193-194. Тогава [в затвора] той ми приличаше на хипнотизирана от пепелянка малка безпомощна мишка. Смъртта, която го дебнеше, го бе съвсем омаломощила. П. Вежинов, ЗНС, 172. Както често се случва след нелепи страхове и постъпки, добрият край внезапно го омаломощи, та по обратния път олюляваше цялата си снага. Р. Сугарев, СИС, 96.
3. Правя нещо по-слабо, намалявам силата на нещо; отслабвам. [Минтаница] отвори уста да се скара на дъщеря си, но един лъч раздразни носа ѝ и тя кихна с пронизителен крясък. Кихавицата омаломощи гнева ѝ. К. Петканов, ДЧ, 116. Ний [славяните] можем да се браним дълго време и никаква азиатска сила не може да омаломощи ревността на нашите солдати. СПл, 1876, бр. 21, 83. Полският вятър е друг.. Дърветата го омаломощават и не пакости. Ст. Даскалов, ЕС, 255.
4. Предизвиквам у някого досада, отегчение, раздразнение, обикн. като му говоря продължително, много, с което го изморявам, изтощавам до краен предел. Мимоходом Василев си отбеляза, че Лиляна говори сякаш чете, но рецитацията ѝ го омаломощаваше. С, 1980, кн. 1, 54. Натиснах клаксона, за да го заглуша, понеже нямах друга възможност да пресека думите, които излизаха една след друга от устата му и ме омаломощаваха. К. Калчев, ДНГ, 45. омаломощавам се, омаломощя се страд. и взаим. Хората на Стоян стояха отстрани и изчакваха да се омаломощят двете мюсюлмански сили. Д. Яръмов, БП, 119.
ОМАЛОМОЩА̀ВАМ СЕ несв.; омаломощя̀ се св., непрех. Ставам немощен, слаб физически или психически, загубвам физическата или психическата си сила, устойчивост. Ти не знаеш ли, че въстанието ще е несполука за нас?.. Сега какво? Омаломощи се народът, ама пак ще се съвземе. Д. Талев, ГЧ, 177. Тия пагуби и злочестия Смит пренесе мъжески, без да ся омаломощи и отслабне в работата си. Й. Груев, СП (превод), 101. Ако по цяла нощ останеш будна, то и тялото ти, и душата ти ще ся омаломощи. Й. Груев, КН 7 (превод), 12. Когато Миралай бей видя, че жителите са са омаломощили вече да ни гонят.., то написа в Едирне да му изпратят 300 души низаме. П. Хитов, МП, 48. ● Обр. Гърмя Балкана седем дни и нощи, / от пресни рани цял се набразди. / Самото ехо се омаломощи / да охка и реве издън гърди. Бл. Димитрова, Л, 238.