ОМАЛОМОЩЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМАЛОМОЩЀНО нареч. Без физически и душевни сили; отпаднало. Станах и бавно си тръгнах. Вървях омаломощено към къщи, като че ли бях пийнал повече, отколкото трябва. К. Калчев, СР, 124. — Как така? Сервитьорката ми каза, че вие сте на тази маса! — изрече омаломощено той. Тарас, ТМ, 105.