ОМАРА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМА̀РА, мн. няма, ж. 1. Сутрешни или вечерни изпарения при топло време, подобни на лека мъгла. Той отново стисна устни и погледна с невиждащ поглед към далечните гънки на планината, потънали целите в млечна пролетна омара. П. Вежинов, НС, 187. Есенната омара над Дунава и Гьола се надигна и водите блеснаха. К. Митев, ПБ, 96. Мнозина са видели тази сутринна омара по върховете на планината Витоша, което е повече мъгла, създадена от големите изпарения вследствие на жегата. БД, 1909, бр. 13, 2. В котловинните полета бе се образувала омара.

2. Мараня (в 1 знач.). Не се вижда никаква вода — само пустинни пясъци и дюни, които се губят в трепкащата омара на арабската пустиня. П. Вежинов, ДМ, 12. Из полето, замряло в омарата на обедните часове, не се мяркаше жива душа. Ем. Станев, ИК III, 205. Жътвени дни, зной. Ни вятър, ни хлад повяват.. Само по пладне в нажежената омара ще протръби зовът на рогач. М. Смилова, ДСВ, 28. Като настана една жега, един пек! Планината едва прозираше в омарата. П. Бобев, ГЕ, 102.