ОМАРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМА̀РЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. 1. Който се отнася до омара, свързан е с омара. В кръгозора през омарната мъглица планините очертаваха пречупените си линии в небето. Ив. Вазов, Съч. Х, 137. Вървят през здрача. Във омарна далнина. / Изплува като облак планина. К. Христов, ЧБ, 245.

2. Задушен, зноен. Омарен ден. Омарно време.