ОМАЯТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМАЯ̀ТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. Книж. Омайник¹. Византийците,.. пишат .. за българите, че тии имали за вяра уж шаматизма, нъ техните жреци и попове.. били страшни чародейци и омаятели. Г. С. Раковски, БС I, 148.