ОМАЯ̀ТЕЛЕН

ОМАЯ̀ТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Книж. Обаятелен, очарователен, омаен. — Госпожице, вие обичате ли природата? — Кой не я обича.., най-вече когато е омаятелна като нашата? Ив. Вазов, Съч. VIII, 95. Тя [мохамеданската религия] е именно, която не допуща и преследва оная привлекателна и омаятелна материя, която произлиза от лозята. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 123.

Списък на думите по буква