ОМБРЕЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМБРЀЛА ж. Остар. Книж. Чадър. Ръсеше дъжд и търчащите мъже, жени, деца носеха отворени омбрели. Ал. Константинов, БГ, 33. Мадам Мария се разхождаше из мократа трева, облечена като за бал — с копринена рокля, ръкавици, омбрела и модна шапка. Л. Стоянов, 124. Една от тях сви своята омбрела и я размаха високо във въздуха — очевидно тя ме поздравяваше с успешния край на излаза. Стр. Кринчев, СбЗР, 361. Залових ся да правя едно шатрило (омбрела) за двойно употребление, според обстоятелствата: да мя брани от слънцето и от дъжда. П. Р. Славейков, РО (превод), 80.

— От ит. ombrello през гр. ομπρέλλα. — Н. Бозвели, Славеноболгарское детеводство, 1835.