ОМБРЕЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМБРЀЛКА ж. Остар. Книж. Умал. от омбрела; чадърче. Две госпожици се спреварят. Те пък, да изглеждат по-кръшни, излезли на разход по летни дрехи, та сега стиснали омбрелки, бързат да се прибират. П. Тодоров, И II, 39. Девойката сбираше свилената си цветна омбрелка и лицето ѝ, освободено от изкуствения шар на сянката, лъсваше под венеца на тъмноруса‑

та ѝ позлатена коса. Ив. Вазов, Съч. ХII, 84.