ОМЕГА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМЀГА ж. Книж. 1. Последната буква от гръцката азбука — ω. Захванахме се да сричаме / омеги и алфи. Л. Каравелов, Съч. I, 104.

2. Прен. Край, финал на нещо. Месецословът беше краят, омегата, венецът на науката. Ив. Вазов, Съч. ХII, 152.

◊ Алфа<та> и омега<та>. Книж. Основата, същността, началата на нещо. Има истини, които трябва да се знаят от всички.. Това са стопанските истини. Те са алфата и омегата на живота. Ст. Чилингиров, РК, 40. Децата не трябва да мислят, чe наградата е цел, че тя е алфата и омегата на образованието. Бълг., 1902, бр. 519, 3. Това [султаново] владичество трябва да падне. Ето алфата и омегата на науката за решението на Източния въпрос. СПр, 1876, бр. 118, 69. От алфа до омега. Книж. От начало до край; изцяло, напълно.

— От гр.