ОМЕКОТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОМЕКОТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; омекотя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Правя нещо твърдо, нееластично да омекне; омекчавам. Влагата омекотява влакното и то не набъбва, увеличава дължината и дебелината си, става по-разтегливо. Н. Алфатарлиева и др., ТДО, 48. Намери я [гайдата] изсъхнала в килера и след като един местен гайдар посмаза меха, омекоти.. клапата на духалото и смени пискуните на гайданиците и ручилото, той всяка сутрин, приседнал на дивана, надуваше гайдата. Д. Вълев, З, 172.
Специален растителен одеколон за след бръснене. Дезинфекцира, омекотява, придава нежен тен. БНТ, 1941, бр. 218, 3. Шампоанът омекотява косата, придава ѝ блясък.
2. Правя някаква течност (обикн. вода, алкохол) да омекне, като отстранявам определени нейни съставки; омекчавам. Водата може да омекотиш с вар. △ Ракията може да се омекоти с черничеви клонки.
3. Прен. Правя климата, природните условия да станат по-благоприятни, по-поносими за живот. Големите водни басейни (морета, големи езера) омекотяват климата. М. Мичев и др., З, 99. Не чувствуваше студ, в колата имаше кожух и отоплението работеше с пълна сила, а навън, макар и зъбато, слънцето омекотяваше въздуха. Д. Фучеджиев, Р, 214. Неговите [на Великия океан] топли води,.. трябваше да омекотят суровите зими, за да пропъдят от Европа студените арктически въздушни маси. ВН, 1958, бр. 2121, 4.
4. Прен. Намалявам силата, енергията, въздействието на нещо, като обикн. ги възспирам или поглъщам част от тях; омекчавам. Тъй като земята е вечно замръзнала, тя не може да омекотява сътресенията при взривовете; далечният взрив сякаш е възпламенен под краката ви. Й. Радичков, НД, 97. В стаята на първия секретар беше тихо и приятно, може би заради това, че бяха спуснати белите щори, които пречупваха и омекотяваха напиращата отвън слънчева светлина. К. Калчев, СТ, 110. Обичаше да се вслушва в нощта, когато при дълбоки мразове буките по склона на Сухаре се цепеха сухо и звънко и снегът поглъщаше трясъка,.., омекотяваше кънтящите звукове. Д. Фучеджиев, Р, 223. Това беше позата на приготвения за падане: .. поизкривен на една страна, за да омекоти удара. Съвр., 1980, кн. 1, 45.
5. Прен. Правя някой да стане по-отстъпчив, по-благ, по-човечен в поведението, постъпките си; смекчавам. Наближаваше времето да се срещна с Яким. Предчувствувах, че ще ме гълчи, задето така бързо се върнах, но смятах, че извършената работа ще го омекоти. Сл. Трънски, Н, 63. // Предизвиквам жалост, състрадание в сърцето, душата на някого; трогвам, разчувствам, разнежвам. Това общо състрадание и смущението на Гиня омекотиха съвсем моето чувствително сърце и аз повдигнах ръкав да си обърша сълзите. Ст. Чилингиров, ХНН, 232.
6. Прен. Правя чертите на лицето, израза, погледа на човек да изгубят строгостта си, остротата си и под., да придобият по-сърдечен или по-благороден, привлекателен, мек израз; смекчавам. Противоп. изострям. Сянката на зеления слънчобран и на широката сламена шапка омекотяваше чертите на лицето, чийто израз, нежен и малко ироничен, менеше отсенките си всеки миг. Ем. Манов, БГ, 36. Успокоена, с влюбен поглед, сега тя се взираше в лицето на Еню. Разсеяната тъмнина омекотяваше острите му черти. П. Стъпов, ЖСН, 15. Забрадката, която я правеше да изглежда като чешка селянка, донякъде омекотяваше злия поглед. Г. Белев, КВА, 284.
7. Прен. Намалявам суровостта, грубостта, резкостта, остротата на нещо (думи, тон, глас и под.); смекчавам. За да омекоти казаните думи, изтъкна, че на младини бивал учител и все още милее за учителството. Кр. Григоров, Р, 212. Не можа да омекоти тона. Пък и защо ли? Христофор я бе разочаровал... и като възможен покровител, и като любовник. Б. Болгар, Б, 32. — Знам вече аз! — избърбори той с подигравка над себе си, с която напоследък се надяваше да омекоти иронията на другите. Н. Антонов, ВОМ, 91. // Намалявам напрежението, възбудата някъде; успокоявам. Царят отиде при Стамболийски, като след по-длъжко разговаряне свършиха с взаимни обиди и люта кавга, вследствие на което стана нужда, щото г.г. Данев, Гешев и Малинов да се мъчат да омекотяват атмосферата. Ал. Стамболийски, ДС, 18.
8. Прен. Правя нещо (усещане, чувство и под.) да престане да се чувства или проявява, да се уталожи, мине; успокоявам, смекчавам. Противоп. изострям. Един мил поглед, една нежна целувка омекотяват някога и най-справедливия му [на бог Юпитер] гняв. К. Величков, ПССъч. III, 43-44. Учудваше ме и ме трогваше нейното [на публиката] внезапно съчувствие, нейното желание да омекоти болката на падналия. Л. Стефанова, ВМД, 119. Гирджикът, като се мъчеше да омекоти скръбта на лорда Джона за смъртта на Магдалина, думаше му. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 78-79.
9. Остар. Езикозн. Смекчавам, палатализирам; омекчавам. В члена тъ, дето не омекотяват т-то, ъ са изговаря като и. БКн, 1859, кн. II, 209. омекотявам се, омекотя се страд. В него се породи идеята да използува за това [производството на моливи] иглолистните видове дървесина, а от широколистните — буковата, като се омекотят и обработят те термично. ВН, 1962, бр. 3265, 1. В консервната промишленост се допуска само мека вода или твърдата предварително се омекотява. П. Даскалов и др., ТК, 177.
ОМЕКОТЯ̀ВАМ СЕ несв.; омекотя̀ се св., непрех. 1. Омеквам (в 1 и 2 знач.); омекчавам се. Когато приетата в устата храна се.. омекоти и овлажни достатъчно, оформя се хапка, която езикът избутва към задната част на устата. Анат. VIII кл, 48. Ако прибавиш към водата сода, тя ще се омекоти.
2. Прен. За светлина, звук, удар и под. — намалявам силата си, енергията си, като ставам по-поносим за възприемане; омекчавам се. В първия случай тласъците и придърп‑
ванията, получени от двигателя и скоростната кутия, се предават през веригата към задното колело на мотоциклета твърдо, докато във втория случай тези тласъци в значителна степен се омекотяват. Гр. Тимчев и др., УВА, 148. Ударът на летящата топка ще се омекоти от разстоянието. △ Сложи завеси на прозорците и светлината ще се омекоти.
3. Остар. Омеквам (в 6 знач.); омекчавам се. Желая да се свестят превъзнесените, да се омекотят скъперниците и имотните, въобще според състоянието си да приглеждат бедните си братя. К. Кесаров, ЧНУ, 26. Сърцето му начена да са омекотява; домиляваше му, като помислеше непременяемата добрина майкина си. П. Р. Славейков, СК, 38.
4. Остар. Езикозн. Палатализирам се, смекчавам се; омекчавам се. Гласната са омекотява в началото на няколко думи. БКн, 1859, кн. II, 207.