ОМЕНТУМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМЀНТУМ м. Анат. Ципеста обвивка на червата; голямо було. За създаване на изкуствено кръвообращение [на бъбреците] се оказало най-подходящо да се използува оментумът (булото) — обвивката на червата. Той е богато кръвоснабден и дава големи оперативни възможности за присаждане върху бъбреците. ВН, 1961, бр. 3066, 4. Апендиксът се палпира нормално само в случаите, когато той не е покрит от червата или оментума. М. Василев и др., ВБ, 352. Поради срастванията, които се образуват с матката, оментума, ректума, мехура и др., болните, прекарали такова възпаление, често съобщават за известни оплаквания, които се състоят главно в болки. Ил. Щъркалов, Г, 191.

— Лат. omentum.