ОМЕРЕТЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМЕРЕТЀЯ, ‑ѐеш, мин. св. омеретя̀х, прич. мин. св. деят. омеретя̀л, ‑а, ‑о, мн. омеретѐли, св. Диал. Грубо. Опустея. — Знам, че не ти е работа, но моя нали го арестуваха, омеретели му работите, малко хляб приготвих. М. Яворски, ХСП, 43. Биволиците протягаха шии през вратнята и безпомощно обикаляха из двора. — Габю, ще ги пусна, омеретели. Ей тука ти оставям хляба. М. Яворски, ХСП, 277.