ОМЕРЗЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. Презрян, осквернен, омърсен. Горе, уви! — думаше невестата; /../ Кол бедна съм, ах! — и окаяна, / омерзена, йощ и злополучна. К. Огнянович, ЖА, 41-42. Чувствуваше душата си омерзена, окаляна. В. Ченков, ЗХ, 171.