ОМИЛОСТИВЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМИЛОСТИВЀНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Омилостивяване. Като е ударил чиновника без никаква основна причина и отпосле като не щял да приеме омилостивението на чиновника, който си бил оставил даже и оръжието, ще ся рече, че той със сила си е търсил смъртта. Дун., 1866, бр. 129, 2. Гордо и неустрашимо издигнаха глава против силния тиранин, за когото учените глави ни тълкуваха, че не трябва да го разсърдяме,.. само да гледаме за омилостивението на неговия поглед. З. Стоянов, ЗБВ I, 18.

2. Църк. Прошка, опрощение. Някои от тези жертвоприношения са били ежедневни,.., а някои само веднъж в годината. От последнийт клас са били Пасхата,.. и жертвите , които са ся принасяли в годишнийт ден на омилостивението. ИЗ, 1877, 231. Прибърза да отиде при майка си да съобщи на нея радостното известие, че е приел омилостивение от господа. ИХЦ (превод), 119. Ако е потребно, налага на каящийт ся епитимия,.., като спомагателно средство за очищението и успокояванието съвестта на грешника и омилостивението божие. З. Петров и др., ЧБ (превод), 145-146.