ОМИЛОСТИВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМИЛОСТИВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; омилостивя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Повлиявам на някого с думи, действия, постъпки и под. да прояви милост, жалост, снизхождение. Като се видя безсилен да отблъсне страшния си враг, Тертер се опита да го омилостиви, като даде дъщеря си Елена за жена на сина му. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 58. — Знаеш ли какво правя сега? — попита той,.. — Един малък иконостас за майка ти. Ще го направя хубав, за да я омилостивя, че ме пъди оттука. Д. Талев, ЖС, 258. Градската уредба на втория етаж .. може да омилостиви сърцето на Методиевата госпожа. А. Гуляшки, ДМС, 25. Аз още от малко дете обичах да слушам гласа на кавала. Тая свирка е способна да омилостиви и най-жестоките сърца. П. Хитов, МП, 6. // Опитвам се да измоля от бог, божество милост, пощада, някакво благоволение обикн. чрез жертвоприношение и др. ритуа‑

ли. Правели си [първобитните хора] различни статуйки на животни, хора или предмети (идоли), които изобразявали техните измислени богове. За да ги омилостивят, принасяли им жертви — животни, храни, цветя и дори децата си. Ист. V кл., 13. Когато океанът се вълнува, той е страшен. Страшен като разгневен езически бог, когото само жертвите омилостивяват. Б. Шивачев, ПЮА, 35. Герман е човече, направено от кал, което олицетворява гръмотевиците. Него селяните оплакват, опяват, погребват, за да омилостивят небето. Ст. Грудев, ББ, 37. На злия дух са принасят повече жертви, защото секи желае да го омилостиви и да го накара да излее своя гняв на другиго. Знан., 1875, бр. 8, 119. омилостивявам се, омилостивя се страд. Те вярват тоже в добри и зли духове и мислят, че злите духове трябва по някой начин да ся омилостивят. ИЗ 1874-1881, 202.

ОМИЛОСТИВЯ̀ВАМ СЕ несв.; омилостивя̀ се св., непрех. Ставам милостив, жалостив, снизходителен към някого; смилявам се. — Ти трябва да си се молила, Радо, защото Бог се пак омилостиви и ме избави от явна гибел. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 67. Герган не очакваше да бъде освободен,.. Но дали щяха да се омилостивят над бедната му и измъчена жена? К. Калчев, ЖП, 310. Из Цариград ни известяват, че патриархът е ходил при в. везирин и молил го да се омилостиви и да не разваля великата черкова. С, 1872, бр. 32, 253.