ОМИЛОСТИВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМИЛОСТЍВЯМ, ‑яш, несв. (диал.); омилостивя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. Омилостивявам; омилостявам. омилостивям се, омилостивя се страд.

ОМИЛОСТЍВЯМ СЕ несв. (диал.); омилостивя̀ се св., непрех. Омилостивявам се; омилостявам се. — Туй да се качим по баирите, по могилите да колим овни, волове и да сядаме да ядем и да пием.., то какво ще каже? Санким този вид молба по̀ ли е приятна на Бога, или са по̀ омилостивя Бог? Г, 1863, бр. 10, 76.