ОМИЛОСТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМИЛОСТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв. (остар.); омилостя̀, ‑ѝш, св., прех. Омилостивявам; омилостивям. омилостявам се, омилостя се страд.

ОМИЛОСТЯ̀ВАМ СЕ несв. (остар.); омилостя̀ се св., непрех. Омилостивявам се; омилостивям се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1904.