ОМИРИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОМИРЍСВАМ1, ‑аш, несв.; омирѝша, ‑еш, мин. св. омирѝсах, св., прех. Правя нещо да придобие някакъв мирис, да се пропие изцяло от някаква миризма; вмирисвам, размирисвам. Те слагат маркучите на чешмата и започват да мият колите.. Мият и търкат,.., разливат бензин, бършат с нафта; едно бършат, две разливат, и така омирисват, зацапват около чешмата всичко! Н. Хайтов, П, 27-28. — Ех, рекох си, защо не е свободно времето, че да строша леда, че да измъкна някой и друг сом и да омириша на никулденска плакия всички сиромашки къщурки. Д. Вълев, З, 231. Пропуснете въз тях [цветятя] една великодушна струя светлина, и техният скрит аромат омирисва въздуха. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 66. Маджурина и Керанов зараздумвали жените да си вървят вкъщи. Свещеникът размахал кандилницата и дъх на тамян омирисал въздуха на гроб. Д. Вълев, Ж, 67-68. омирисвам се, омириша се страд.
ОМИРЍСВАМ СЕ несв.; омирѝша се св., непрех. Добивам някакъв мирис, просмуквам се изцяло от някаква миризма; вмирисвам се. Илия Бешков нямаше нужда да се омирисва в някое кафене с фалшива панамска пура,.., за да се почувствува ароматът на европейската му култура. Ал. Гетман и др., СБ, 303. — Отде-накъде аз ще ида да се омирисвам на тор! — зина насреща му Костадина. Ст. Даскалов, ЕС, 326.
◊ Омирисва ми се / омирише ми се душата. Разг. Силно се вмирисвам на нещо. — Прав е човекът да си търси работа другаде. Няма като нас само лъжици да шлайфа и душата му да се омирисва. Д. Кисьов, Щ, 269.
ОМИРЍСВАМ2, ‑аш, несв.; омирѝша, ‑еш, мин. св. омирѝсах, св., прех. 1. За животно — ду̀ша от всички страни някого или нещо; помирисвам.
2. Надушвам. Тихо си [петелът] говори: / — Пуста му Лиса / как ме омириса!... / Малко остана / аз на пух да стана. СбХ, 67. омирисвам се, омириша се страд.