ОМЛАТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОМЛА̀ТВАМ, ‑аш, несв.; омла̀тя, ‑иш, мин. св. ‑их, св. прех. 1. Разг. Набивам, натупвам, напердашвам някого; омахвам2. Добри са младите, харни са, пък на времето едва не омлатих момчето. То самото ми го припомни това. Прочете какви думи съм му казал тогава. Г. Стоев, КЛ, 26-27.
2. Диал. За градушка — убивам, съсипвам, унищожавам нещо (обикн. растения, зърна и под.); очуквам. — Кой овес? — попита бригадирът. — Да не го е градушка омлатила, или пък порой го е завлякъл? Кр. Григоров, ПЧ, 123. Би ни градушката на Голям водич, не ни помогна нито дъбът, нито нищо. Разсипа ни. Омлати житцето до зърно. Кр. Григоров, ТГ, 79. Нашият край и без това е градобитен, ще се свие някой градоносен облак откъм Рабишкото блато.., та ще има да омлати ушите на китайската буба. Й. Радичков, ЧП, 77. // Очуквам, осичам (листа, дървета и под.). — Е, остана ли и за утре да сечеш дърва? — До една дъбиците в Попадия ги омлатих. Кр. Григоров, ТГ, 30.
3. Диал. Ирон. Изяждам, унищожавам голямо количество храна. — Ти какъвто си дълъг, една овца само на тебе няма да стигне — задяна го Петър Младенов. — Море.. и ти не си малък — иронично го апострофира Виктор. — Една овца.. ще омлатиш ти. Сл. Трънски, Н, 627.