ОМОВЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМОВЀНИЕ, мн. няма, ср. 1. Рел. Религиозно обредно умиване на част от тялото.

2. Остар. Книж. Умиване. Често тоалетите биваха прекъсвани, цигулката грабвана, еди-кой си къс изсвирван — и чак тогава омовението на образа и зъбите отново подлавяно. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 128.

— Рус. омовение.