ОМОНАШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМОНА̀ШВАМ, ‑аш, несв.; омона̀ша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. Въвеждам в монашество някого, правя някого монах (монахиня); замонашвам, покалугерявам. омонашвам се, омонаша се страд.

ОМОНА̀ШВАМ СЕ несв.; омона̀ша се св., непрех. Остар. Встъпвам в монашество, ставам монах (монахиня); замонашвам се, покалугерявам се. Нему е идвало наум на два пъти дори.. да се покалугери. Така да разбирам неговите омисли да се омонаши ме подсеща и случайното загатване в спомените на Славейкова, че той е един от учениците на отца Неофита Бозвели. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 60.