О̀МРАЗ

О̀МРАЗ1 м. Остар. и диал. Омраза (в 1 знач.), ненавист. Понякогаж отмъстителний омраз на песнопоеца го е карал извън пределите на правдината и на добрата наклонност. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 17. Вениамин Констант.., остроумен, даровит.., нал [но] бездейна личност, е умрял от бесност на безсилието, от омраз на човещината и от себе си. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 22-23.

Сядам / седя на омраз. Диал. Седя, като съм обърнал гръб, задната си част срещу някого или нещо. Зимно време котката на омраз седи срещу огъня. СбНУ VI, 234.

О̀МРАЗ

О̀МРАЗ2 м. Диал. 1. Омразен човек; омразник. Цеко Пинташки никак не се зарадва, че Топала пръв влиза в заведението му. Той бе суеверен и всяка сутрин държеше сметка кой ще му направи сефте: дали човек хаирлия, или някой безделник, мързеливец, непрокопсаник. Топала беше и едното, и другото, и третото.. — Тоя омраз не си е измил очите — каза си замислено той, щом го изгледа. Т. Харманджиев, КВ, 7.

2.Скандалджия, кавгаджия. Ама си омраз! Омраз е, да го омрази светът. Н. Геров, РБЯ III, 362.

Списък на думите по буква