ОМРАЗИЛО —Речник на българския език — алтернативна версия
ОМРАЗЍЛО, мн. ‑а, ср. Диал. Обикн. мн. Разпра, ежба, вражда; омраза1, омразлък. Бог ми е свидетел, когото моля да вразуми всекиго.. да не слуша в пламъка на гнева си нечестивия, който се ползува в разгара на гнева да всява обиди и омразила между човешкия род. Ц. Гинчев, ГК 1943, 163. Човек беше той, дядо поп Никола... И да беше жив, тия омразила беки не биваха. Ц. Церковски, Съч. III, 265.