ОМРАЗЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия
ОМРАЗЛЪ̀К, мн. ‑ци, м. Диал. Обикн. мн. Разпра, ежба, вражда; омраза1, омразило. Отец Изидор с едва прикрито нетърпение изповядва няколко бабички и щедро опрощава омразлъците им със снахи и съседки. Ц. Лачева, СА, 71. — Не си седне на парцалите да си потегне двора и къщата, ами се улови с тази пуста служба, та омразлък си хванахме с хората. В. Нешков, Н, 156. Влачат се по избори, бият се, трепят се, омразлъци правят, и какво? По-лошо става. Елин Пелин, Съч. II, 76. Най-видното му учреждение е околийският съд, гдето се сбира по делби и омразлъци селянията от многолюдните села чак до подпланината. О. Василев, ЖБ, 226.