ОМРАЗНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМРА̀ЗНИК, мн. ‑ци, м. Разг. Човек, който буди, предизвиква омраза. Я какво му се приискало, да го милвам и целувам, да му готвя, омразника неден! Н. Каралиева, Н, 153. — Ах, мил Боже, извика Рада, познавам тази госпожа. Има десет години, откакто мъжът ѝ, омразникът, я заведе у Влашко. Ил. Блъсков, РК, 16.