ОМРАЗЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМРАЗЯ̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; омразя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. 1. Намразвам; намразявам. На мене да ми се каже, че селяните ме мразят или ще ме омразят, то е за мене смърт. СбНУ ХVIII, 573. Патриците го омразили и го обвинили в стремление към царската власт. Н. Михайловски, РВИ (превод), 211. Много са омразили богатството, но славата никой. С. Доброплодни, П, 49. — Що не ми каза, Иринке, / мама биляри да пита, / да пита и да разпита, / кои са билки разделни, / разделни билки омразни / дано та змейко омрази / омрази да са раздели. Нар. пес., СбГЯ, 44.

2. Правя някои да се намразят; смразявам. — Миленке, мила връстнице, /../ зла дума не си казахме; / нито пък хора можаха / раздяла да ни разделят, / омраза да ни омразят.

Ц. Церковски, Съч. II, 226-227. Та си станала майкя му, /../ та тражи билье омразно / да си омрази Петкана / са свойго сина Стояна. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 279. Набрала ми трева омразита, / омразила до два луди млади: / мома бяга при майка, при татко, / момчя бяга у града Стамбула. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 362. омразявам се, омразя се I.Страд. от омразявам. Избрание Йоанна Златоустаго за патриарх цариградский, който любим от народа за своето учение и добродетели.. омрази ся от големците. Г. Кръстевич, ИБ, 111-103. Защо с богатството белким и не щех да си почина никоги и белким щех да направя хиляди лошавени и да ся омразя от сичките. ВУХБ (превод), 90. II.Взаим. от омразявам (в 1 знач.). Много млади хора са се омразявали след сватбата. К. Петканов, Х, 47. — Трябваше, думам, да беше тук, за да гледаш, как братя ся омразиха. АНГ, кн. 1, 115.

ОМРАЗЯ̀ВАМ СЕ несв.; омразя̀ се св., непрех. Остар. и диал. Ставам омразен, противен. Гледайте добре да не похабите децата си, като ги насилвате много да учат.. От пресилвание тям ся омразява науката. А. Начев, (превод) Лет., 153.

ОМРАЗЯ̀ВАМ², ‑аш, несв.; омразя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. Правя нещо да изстине, измръзне; изстудявам, измразявам. омразявам се, омразя се страд.

ОМРАЗЯ̀ВАМ СЕ несв.; омразя̀ се св., непрех. Диал. Измръзвам, изстудявам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.