ОМРАЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМРА̀ЧВАМ, ‑аш, несв.; омрача̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. Омрачавам. Той се бори и срещу робството на човека от самия себе си: ярема на предразсъдъците,.., който омрачва толкова съзнания. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 168. омрачвам се, омрача се страд.

ОМРА̀ЧВАМ СЕ несв.; омрача̀ се св., непрех. Диал. Омрачавам се.