ОМРЪЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМРЪ̀ЗВАМ, ‑аш, несв.; омръ̀зна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Ставам неприятен, досаден, нежелан, преставам да се възприемам с удоволствие от някого; втръсвам, дотягам, опротивявам. Консервираното месо не е тъй вкусно и тъй хранително като прясното, но сега го предпочитах пред ямса, тарото и пъпешите, които бяха ми омръзнали. М. Марчевски, ОТ, 117-118. Той се чудеше в себе си как се е оженил за нея и сълзите, които тя мълчаливо лееше пред него нощем, го ядосваха и му омръзваха. Елин Пелин, Съч. III, 20. София ми е омръзнала.. Да бягаме оттука. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 41. В началото на месеца другите старци от градчето омръзваха на чиновничката. Те влизаха тихичко.. и някак виновно усмихнати, питаха: — А мойта пенсийка да е дошла? Л. Михайлова, Ж, 124. Вече секиму омръзнаха тия скандалиозни комедии, които турците разиграват и скоро ще им бъде положен край. НБ, 1877, бр.

69, 267. — Марийке, чедо най-мило, / защо си четеш [писмото] и плачеш? / Дали ти живот дотегна / или ти любов омръзна? Нар. пес., СбВСтТ, 698.

ОМРЪ̀ЗВА МИ несв.; омръ̀зне ми св., непрех. 1. Обхваща ме досада, отегчение, нетърпимост към някого или нещо; втръсва ми, опротивява ми. — Няма да ида в гимназията!.. Нищо не зная. Ще ме дигнат. Пак опявания. Омръзна ми! Не мога вече. Г. Стаматов, Разк. II, 39. — Трябва да се пръснете из полето — всеки ден Бързоходко убеждаваше своите съседи. — Колкото повече стоите тук, толкова по-много ще ви нападат зверовете. Омръзна ми да повтарям това! Ем. Станев, ПГВ, 14. Аз не съм щастлив. Мене ми омръзна да живея в тази пустиня; омръзна ми веке и да ходя по гората с другарите си. В. Друмев, НФ, 16.