ОМРЪЗНУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМРЪ̀ЗНУВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от омръзнувам и от омръзнува ми; омръзване. — Посегнах да ся убия самичък от омръзнуване, като не можах да повредя немилостивите мъчители на отечеството си. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 20.