ОМУНДАРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМУНДА̀РВАМ, ‑аш, несв.; омунда̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Измърсявам, изцапвам¹; оцапвам, омундарявам, омускурявам. Рекло кучето да налоче море, да го омундари. П. Р. Славейков, БП II, 98. омундарвам се, омундаря се страд. и възвр.

ОМУНДА̀РВАМ СЕ несв.; омунда̀ря се св., непрех. Измърсявам се, изцапвам се; оцапвам се, омундарявам се.