ОМУНДАРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; омундаря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. Омундарвам. омундарявам се, омундаря̀ се страд. и възвр.
ОМУНДАРЯ̀ВАМ СЕ несв.; омундаря се св., непрех. Омундарвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.