ОМУСКУРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОМУСКУРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; омускуря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. 1. Измърсявам, изцапвам1; оцапвам, омундарвам, омундарявам. Българинът държи чисто бозаджийницата си.., додето арнаутинът бозаджия, стига да му погледнеш нечистите дрехи, омускуреното лице.., и ще ти се потърси и отще. Китка V, 1886, кн. 14, 15-16.
2. Прен. Осквернявам, омърсявам. Хероите на нашето неотдавнашно минало нямат мира и в гроба от българските литератори. Тяхна милост става вече няколко пъти обесват Левски.., омускуряват с мастило лютите рани на Ботьова. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 364. омускурявам се, омускуря се страд. и възвр.