ОМЪЖВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМЪ̀ЖВАМ, ‑аш, несв.; омъ̀жа, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Правя, спомагам лице от женски пол (девойка, жена) да встъпи в брак; оженвам¹, женя, задомявам. Кръстевица се поболя от отчаяние, от мъка и от мисъл за Станка. Как ще я омъжат сега? За кого? В селото нямаше ергени. Г. Караславов, ОХ I, 392. Напразно залисаният Кондьо бе намислил да омъжва Панайотка. През тези дни годежът беше приготвен и хаджи Пени си идеше н дядо Нойковия дом като в своя къща. Д. Немиров, Б, 108. По-миналата година задомиха сина си.. Тази — ако излезе късмет, и Койка ще омъжат. П. Тодоров, И I, 95. Попот керка омъжи / и сина си го ожени! Нар. пес., СбНУ V, 208.

ОМЪ̀ЖВАМ СЕ, несв.; омъ̀жа се, св., непрех. За лице от женски пол (девойка, жена) — встъпвам в брак; оженвам се, женя се, задомявам се. Толкова време се мъчих да те забравя, не мога. Ето, омъжих се, на чужда къща отидох, не мога... И. Петров, НЛ, 214. — Е, съгласна ли си? Харесваш ли ме? Ще се омъжиш ли за мене? К. Петканов, ОБ, 87. — Бети ще се омъжва — каза високо Пепи и прикова поглед в лицето на баща си. — За кого? — попита без учудване и изненада Азманов. Ив. Мартински, СНУ, 223. С една част от тия пари сега ежегодно ся омъжват сиромашки и сиротинки девойки. Ч, 1871, бр. 15, 480.