ОМЪЖВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМЪ̀ЖВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от омъжвам и от омъжвам се; оженване, женене, женитба, задомяване. И за Неда мислеше Лазар; станала бе мома за омъжване, времето ѝ минаваше. Д. Талев, ПК, 748. Тя [Мария] не беше красива и след омъжването ѝ обожателите я забравиха изведнъж. Д. Димов, Т, 140.