ОМЪЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМЪ̀ЖЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от омъжа като прил. 1. За жена — която е встъпила в брак; женен, задомен. Имал двама женени синове, и двамата войници, и една омъжена дъщеря. Л. Стоянов, Х, 16. Всички дълголетници са женени мъже и омъжени жени. ПЗ, 1981, кн. 10, 12.

2. Като същ. омъжени<те> мн. Жени, които имат семейство; женени<те>, семейни<те>, задомени<те>. В Родопите вдовиците съставляват една шеста част от омъжените. Ст. Шишков, ЖБ, 65. Тя предпочиташе да взема омъжени на работа. △ Омъжените си тръгнаха по-рано снощи.