ОМЪРЛЯН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМЪ̀РЛЯН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от омърля като прил. Разг. Мръсен, нечист; изцапан, измърсен, оцапан, омърлявен. Другата кола, кажи-речи същата, само дето биволите бяха наметнати с по едно омърляно козиняво чердже. Й. Радичков, ББ, 49. Твои облекла оплескани, омърляни и раздърпани, а негови чисти и благолепни. К. Фотинов, БР, 33. След дългото и злополучно пътуване пристигнахме вкъщи изтощени, омърляни и прашни. ^● Обр. Изкачихме чукарите над Лъкатник и започнахме лова върху високото плато над тях, обрасло с храсталаци.. и раздърпани, омърляни лескови горички. Т. Генов, ДОД, 111.