ОМЪРСЀН

ОМЪРСЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от омърся1 и от омърся се като прил. 1. Който е мръсен, нечист; измърсен, изцапан, оцапан. Вечерта преспахме в каракачанското село Куртово. То.. беше построено от дървени колиби, между които се ровеха много омърсени деца и мухите кацаха по тях като на смет. Ламар, ПР, 54. В дървено коритце.. двама полуголи бойци перяха омърсеното си бельо. Ив. Мартинов, ДТ, 265. Омърсени дрехи.

2. Прен. Разг. Като сказ. опред. при гл. чувствам се. Който е с накърнена нравствена чистота. — Вечер, като се приберем — ти ще ни четеш... Аз пак ще се сгуша до тебе... Прави опит да се сгуши, но Марин рязко става, защото се чувства омърсен и не може сега да приеме ласката на жена си. О. Василев, Л, 71. Откак дойде Радомир, братът на Мария чувстваше непрекъсната обида в сърцето си, чувстваше се омърсен и принизен. А. Дончев, СВС, 120. // За съвест — чиято чистота е накърнена от извършването на непочтена, недостойна постъпка. Искаше да ги унищожи до един, жадуваше за кръвта им.. Подтикваше го.. омърсената му съвест — глух вой в него самия,.., неутолима ненавист към ония, на които бе изменил. Д. Талев, ГЧ, 442-443.

3. Остар. За девойка, жена — който е с поругана чест; обезчестен, опозорен. По-харно да умра под небето, в гората, чиста, на воля, а не в турските ръце, омърсена, подиграчка, робиня. Ив. Вазов, Р, 46.

Списък на думите по буква